21 июл. 2019 г., 18:25

Магията на Южните морета...

831 1 1

 

Магията на Южните морета...3

(триптих)

 

1. Вечност

 

То беше храм на Красотата!...

А в него аз бях обладан

от религията на хазарта

и лудостта да бъдеш сам!..

 

2. Вечер

 

Щом догори на запад във залеза морето

и топла нощ разпръсне на траура цвета,

звездите разпилени събират се в небето

и слизат да се къпят във топлата вода...

 

Те весело играят... Надбягват се с вълните...

Русалки ги заплитат в коси със морски цвят,

а тия вечни скитници, моряците, в нощѝте

въртят се и от мъка не могат да заспят...

 

3. Утро

 

На Изтока стопеният метал

разлива се, разпалва се водата...

От облаци и слънце пресъздал

е Вятърът, с изкуство непознато

 

сам подлудели цветни светове,

от замъци и весели градини –

населени със Млади боговѐ

пияни от възторженото вино

 

на изгревът...

... Задъхани от светлата си власт

там облаци им сá конете...

И любят Вятърът със огнената страст –

възможна само миг преди да светне...

 

Някога в Пасифика

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красива творба!Поздравления, Коста!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...