18 ago 2011, 11:10

Магията, наречена любов

1.7K 0 5

 


                                                    Магията,  наречена любов   

 

 

          Люби с любов, която те обгръща,
          безкрайна като морска синева.
          Люби със страст, която те поглъща,
          тъй както чезне в пясъка вода.

    Люби с любов, която даже плаши,
    приличаща на мощен ураган, 
    на силен огън от пламтящи страсти,
    бушуващ като лава във вулкан.

          Любов, не рядко носиш и страдания,
          несбъдната или отхвърлена дори,
          и често ни подлагаш на терзания,
          но и прощаваща ни всичко ти? 

    Любов, не си ли  някаква заблуда,
    прекрасен сън, несбъдната мечта?
    Или си всъщност мимолетно чудо,
    докосващо сърцата като огнена искра?     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ена,
    Много е важно по-рано да осъзнаем това, което пишеш, за да има повече време да го изживяваме .
    Благодаря за високата оценка
  • Разкошен стих!!!
    Какво е любовта...
    Може би за това сме тук, на земята, за да разберем какво е и да се научим да обичаме... да бъдем по-любящи същества...
    БРАВО!!!
  • Любов,
    Та нали за това се мъчим, поне понякога, да живеем, да чувстваме, преживяваме и съпреживяваме истински ...
  • Жарава,
    Остана ми вече възможността само да "пея" ...
  • Ех,любов,любов...
    Много ми хареса!
    (в последният куплет"ти"-то малко спъва ритъма,
    ако го махнеш ще се изглади,само предлагам )

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...