Магията, наречена любов
Магията, наречена любов
Люби с любов, която те обгръща,
безкрайна като морска синева.
Люби със страст, която те поглъща,
тъй както чезне в пясъка вода.
Люби с любов, която даже плаши,
приличаща на мощен ураган,
на силен огън от пламтящи страсти,
бушуващ като лава във вулкан.
Любов, не рядко носиш и страдания,
несбъдната или отхвърлена дори,
и често ни подлагаш на терзания,
но и прощаваща ни всичко ти?
Любов, не си ли някаква заблуда,
прекрасен сън, несбъдната мечта?
Или си всъщност мимолетно чудо,
докосващо сърцата като огнена искра?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
.
