Нощна прохлада,
девствено млада,
мирис на свян и жена.
Дръзко, нахално,
почти нереално
рамо на гола луна.
Страст избуяла,
призрачно бяла,
вик... и море от звезди!
... Утрин сребриста,
шепотно чиста,
ние - без път към преди.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados