В тишината, преди да изгрее зората,
когато светът в очакване спира,
с рози червени и лилии в краката
творец със думи рисува картина!
Тъй както горе е, и долу ще бъде!
Поетът изрече тез гръмки слова,
протегна ръка и с взор към небето,
с мисли и думи огъна света.
Пред него постлана е цяла вселена,
с нишки от звезди тъче пътеки незнайни.
В дланта му всяка стихия, смирена,
във всяка брънка – съдби безкрайни. ...