6.09.2024 г., 22:42

Магьосникът

530 1 0

В тишината, преди да изгрее зората,

когато светът в очакване спира,

с рози червени и лилии в краката

творец със думи рисува картина!

 

Тъй както горе е, и долу ще бъде!

Поетът изрече тез гръмки слова,

протегна ръка и с взор към небето,

с мисли и думи огъна света.

 

Пред него постлана е цяла вселена,

с нишки от звезди тъче пътеки незнайни.

В дланта му всяка стихия, смирена,

във всяка брънка – съдби безкрайни.

 

Маг застанал на ръба на безкрая,

с вятър в косите, в очите – планети.

С пръсти повежда реките към рая,

пазител е свят на древни завети.

 

Бележка: Второ произведение от поредица, посветена на големите аркани на Таро, а именно първия аркан - Магьосникът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nebula Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...