Май-септември

За тебе старомоден съм навярно —

сантиментален тип, почти почтен,

а ти, мъже тормозила коварно,

какво ли си намерила у мен?

За май-септември темата позната

повторихме двамина, ред по ред —

зелено клонче свежо в планината

на дъб в полето пратило привет.

Да спя не мога — спомени прииждат,

на пролетна умора плащам дан,

на котката ти пухкава завиждам,

погалена от нежната ти длан.

А кажеш ли ми: “Чувството умира

и друг с душата ми в любов се сля.”‚

аз, ъгъл от сърцето ампутирал,

към миналото ще те причисля.