Човек (Анна Станоева)
190 4916
15 jun 2007, 20:55

Май със Господ си играя 

  Poesía
694 0 5

                                               Запалих си поредната цигара,
                                               помислих:-"С Господ си играя!".
                                               Ще търся после лек,  отвара,
                                               щом здравето си натоваря.

                                               Той дал ни е възможност без вода,
                                               да издържим и седмици дори
                                               и месец можем без храна,
                                               но без въздух миг, нали!

                                               И аз посягам точно там,
                                               където най-съм уязвима,
                                               това е дарът най-голям,
                                               а аз съм толкова ранима.



© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за поздрава. Наистина много ми допоадна и идеята е доста добра...
  • От всичко тъпо вършено - пушенето - цели 23 години!!! - беше най - тъпото нещо в живота ми! Нито помага, нито успокоява. Ако някой се интересува мога да дам рецепта за отказване
    Лошото е друго - преди време попитах 14 годишната си щерка, малката : "Пушиш" ли? Отговорът беше: "Какво"?
    И аз си мисля, че тук точно идеята е важна...
  • Много ми хареса!БРАВО!!!
  • Е, хайде де това си е по-добро от ония надписи по кутиите с цигари дето ни правят некролога още като си ги купуваме.Не знам доколко успях да го напиша добре,но по-важна този път беше идеята.
  • Ееее, Аниии...
Propuestas
: ??:??