15 jun 2007, 20:55

Май със Господ си играя

  Poesía
933 0 5

                                               Запалих си поредната цигара,
                                               помислих:-"С Господ си играя!".
                                               Ще търся после лек,  отвара,
                                               щом здравето си натоваря.

                                               Той дал ни е възможност без вода,
                                               да издържим и седмици дори
                                               и месец можем без храна,
                                               но без въздух миг, нали!

                                               И аз посягам точно там,
                                               където най-съм уязвима,
                                               това е дарът най-голям,
                                               а аз съм толкова ранима.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за поздрава. Наистина много ми допоадна и идеята е доста добра...
  • От всичко тъпо вършено - пушенето - цели 23 години!!! - беше най - тъпото нещо в живота ми! Нито помага, нито успокоява. Ако някой се интересува мога да дам рецепта за отказване
    Лошото е друго - преди време попитах 14 годишната си щерка, малката : "Пушиш" ли? Отговорът беше: "Какво"?
    И аз си мисля, че тук точно идеята е важна...
  • Много ми хареса!БРАВО!!!
  • Е, хайде де това си е по-добро от ония надписи по кутиите с цигари дето ни правят некролога още като си ги купуваме.Не знам доколко успях да го напиша добре,но по-важна този път беше идеята.
  • Ееее, Аниии...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...