Човек (Анна Станоева) Човек (Анна Станоева)
23 192
15 jun 2007, 20:55

Май със Господ си играя

  Poesía
938 0 5

                                               Запалих си поредната цигара,
                                               помислих:-"С Господ си играя!".
                                               Ще търся после лек,  отвара,
                                               щом здравето си натоваря.

                                               Той дал ни е възможност без вода,
                                               да издържим и седмици дори
                                               и месец можем без храна,
                                               но без въздух миг, нали!

                                               И аз посягам точно там,
                                               където най-съм уязвима,
                                               това е дарът най-голям,
                                               а аз съм толкова ранима.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • *Dark_Girl* (Вили)
    *Dark_Girl* (Вили)
    Благодаря за поздрава. Наистина много ми допоадна и идеята е доста добра...
  • Paur (Симеон Дончев)
    Paur (Симеон Дончев)
    От всичко тъпо вършено - пушенето - цели 23 години!!! - беше най - тъпото нещо в живота ми! Нито помага, нито успокоява. Ако някой се интересува мога да дам рецепта за отказване
    Лошото е друго - преди време попитах 14 годишната си щерка, малката : "Пушиш" ли? Отговорът беше: "Какво"?
    И аз си мисля, че тук точно идеята е важна...
  • IVETO_tattoo (Ивето)
    IVETO_tattoo (Ивето)
    Много ми хареса!БРАВО!!!
  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Е, хайде де това си е по-добро от ония надписи по кутиите с цигари дето ни правят некролога още като си ги купуваме.Не знам доколко успях да го напиша добре,но по-важна този път беше идеята.
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    Ееее, Аниии...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0