15 июн. 2007 г., 20:55

Май със Господ си играя

935 0 5

                                               Запалих си поредната цигара,
                                               помислих:-"С Господ си играя!".
                                               Ще търся после лек,  отвара,
                                               щом здравето си натоваря.

                                               Той дал ни е възможност без вода,
                                               да издържим и седмици дори
                                               и месец можем без храна,
                                               но без въздух миг, нали!

                                               И аз посягам точно там,
                                               където най-съм уязвима,
                                               това е дарът най-голям,
                                               а аз съм толкова ранима.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за поздрава. Наистина много ми допоадна и идеята е доста добра...
  • От всичко тъпо вършено - пушенето - цели 23 години!!! - беше най - тъпото нещо в живота ми! Нито помага, нито успокоява. Ако някой се интересува мога да дам рецепта за отказване
    Лошото е друго - преди време попитах 14 годишната си щерка, малката : "Пушиш" ли? Отговорът беше: "Какво"?
    И аз си мисля, че тук точно идеята е важна...
  • Много ми хареса!БРАВО!!!
  • Е, хайде де това си е по-добро от ония надписи по кутиите с цигари дето ни правят некролога още като си ги купуваме.Не знам доколко успях да го напиша добре,но по-важна този път беше идеята.
  • Ееее, Аниии...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...