just_serendipity (Симона)
3 0
18 ene 2008, 7:56

Май такъв е животът? 

  Poesía » Otra
650 0 4

Измореният ден си отива,

притъмнява небето, приспива града.

Изморена и тя у дома се прибира,

а вътре е тъмно - тишина, самота...

 

Любовни клетви слуша луната,

млада двойка гледат звездите,

а тя готви ядене от тишината...

Миризма на вкусно, и на самотата на сълзите...

 

Някъде далече музика звучи

и както готвеше за него и го чакаше, разбра,

че в тишината, даже любовта мълчи...

Ей така, тихо, момичето стана жена...

 

© Симона Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??