Измореният ден си отива, притъмнява небето, приспива града. Изморена и тя у дома се прибира, а вътре е тъмно - тишина, самота...
Любовни клетви слуша луната, млада двойка гледат звездите, а тя готви ядене от тишината... Миризма на вкусно, и на самотата на сълзите...
Някъде далече музика звучи и както готвеше за него и го чакаше, разбра, че в тишината, даже любовта мълчи... Ей така, тихо, момичето стана жена... |
© Симона All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
