Май такъв е животът?
Измореният ден си отива, притъмнява небето, приспива града. Изморена и тя у дома се прибира, а вътре е тъмно - тишина, самота...
Любовни клетви слуша луната, млада двойка гледат звездите, а тя готви ядене от тишината... Миризма на вкусно, и на самотата на сълзите...
Някъде далече музика звучи и както готвеше за него и го чакаше, разбра, че в тишината, даже любовта мълчи... Ей така, тихо, момичето стана жена... |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Всички права запазени
