28 ago 2010, 11:32

Майчице

  Poesía » Otra
935 0 2

Майчице

Майчице, прости, че те обичам.

Защото всичко причинявам ти с любов.

Понякога от тебе се отричам,

а после прошка идвам да ти искам като изгрев нов.

 

Не ме кори, че мина наш'то време,

когато заедно посрещахме нощта.

Това не може никой да ни го отнеме.

Във нас ще бъде, докато сърцето топли ни кръвта.

 

Приятелка и майка, и съдба аз те наричам.

Посочи ми без пръст по кой път  да вървя.

Как винаги да бъда себе си, на никой да не заприличвам,

и как с голямо уважение до край аз „мамо”да мълвя.

 

Една епоха ще те помни вечно, ”мамо”.

Епохата на двете ти деца.

Да си до нас си пожелавам само

и повече усмивки върху красивите лица.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© okinaf Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....