28 авг. 2010 г., 11:32

Майчице

938 0 2

Майчице

Майчице, прости, че те обичам.

Защото всичко причинявам ти с любов.

Понякога от тебе се отричам,

а после прошка идвам да ти искам като изгрев нов.

 

Не ме кори, че мина наш'то време,

когато заедно посрещахме нощта.

Това не може никой да ни го отнеме.

Във нас ще бъде, докато сърцето топли ни кръвта.

 

Приятелка и майка, и съдба аз те наричам.

Посочи ми без пръст по кой път  да вървя.

Как винаги да бъда себе си, на никой да не заприличвам,

и как с голямо уважение до край аз „мамо”да мълвя.

 

Една епоха ще те помни вечно, ”мамо”.

Епохата на двете ти деца.

Да си до нас си пожелавам само

и повече усмивки върху красивите лица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© okinaf Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...