Майчице
Майчице
Майчице, прости, че те обичам.
Защото всичко причинявам ти с любов.
Понякога от тебе се отричам,
а после прошка идвам да ти искам като изгрев нов.
Не ме кори, че мина наш'то време,
когато заедно посрещахме нощта.
Това не може никой да ни го отнеме.
Във нас ще бъде, докато сърцето топли ни кръвта.
Приятелка и майка, и съдба аз те наричам.
Посочи ми без пръст по кой път да вървя.
Как винаги да бъда себе си, на никой да не заприличвам,
и как с голямо уважение до край аз „мамо”да мълвя.
Една епоха ще те помни вечно, ”мамо”.
Епохата на двете ти деца.
Да си до нас си пожелавам само
и повече усмивки върху красивите лица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© okinaf Всички права запазени
