Aug 28, 2010, 11:32 AM

Майчице

  Poetry » Other
936 0 2

Майчице

Майчице, прости, че те обичам.

Защото всичко причинявам ти с любов.

Понякога от тебе се отричам,

а после прошка идвам да ти искам като изгрев нов.

 

Не ме кори, че мина наш'то време,

когато заедно посрещахме нощта.

Това не може никой да ни го отнеме.

Във нас ще бъде, докато сърцето топли ни кръвта.

 

Приятелка и майка, и съдба аз те наричам.

Посочи ми без пръст по кой път  да вървя.

Как винаги да бъда себе си, на никой да не заприличвам,

и как с голямо уважение до край аз „мамо”да мълвя.

 

Една епоха ще те помни вечно, ”мамо”.

Епохата на двете ти деца.

Да си до нас си пожелавам само

и повече усмивки върху красивите лица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© okinaf All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...