Aug 28, 2010, 11:32 AM

Майчице

  Poetry » Other
939 0 2

Майчице

Майчице, прости, че те обичам.

Защото всичко причинявам ти с любов.

Понякога от тебе се отричам,

а после прошка идвам да ти искам като изгрев нов.

 

Не ме кори, че мина наш'то време,

когато заедно посрещахме нощта.

Това не може никой да ни го отнеме.

Във нас ще бъде, докато сърцето топли ни кръвта.

 

Приятелка и майка, и съдба аз те наричам.

Посочи ми без пръст по кой път  да вървя.

Как винаги да бъда себе си, на никой да не заприличвам,

и как с голямо уважение до край аз „мамо”да мълвя.

 

Една епоха ще те помни вечно, ”мамо”.

Епохата на двете ти деца.

Да си до нас си пожелавам само

и повече усмивки върху красивите лица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© okinaf All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...