1 jun 2007, 13:14

Майчина молба

  Poesía
850 0 6

  Моят живот е  изпълнен
  с много радост и очакване
  моите деца да се върнат,
  а с тях и децата им.

  Майчини грижи и дертове
  веднага забравям, щом кажете:
  Мамичко, към тебе тръгваме!
  А аз заставам на прага.

  В къщи ухае на гозби,
  които вие много обичате
  и всичко стои непокътнато,
  така, както сте го оставили.

  Бързайте сега, милички!
  Някой ден няма кой да ви чака,
  освен детските спомени,
  като снимки стари на стената.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...