Jun 1, 2007, 1:14 PM

Майчина молба

  Poetry
849 0 6

  Моят живот е  изпълнен
  с много радост и очакване
  моите деца да се върнат,
  а с тях и децата им.

  Майчини грижи и дертове
  веднага забравям, щом кажете:
  Мамичко, към тебе тръгваме!
  А аз заставам на прага.

  В къщи ухае на гозби,
  които вие много обичате
  и всичко стои непокътнато,
  така, както сте го оставили.

  Бързайте сега, милички!
  Някой ден няма кой да ви чака,
  освен детските спомени,
  като снимки стари на стената.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...