МАЙЧИНА ОБИЧ
Днес внезапно получих колет аз от мама.
Какво ли ми праща? Чудех се аз.
А той беше пълен с обич голяма.
С майчина обич душата си сгрях.
Щом отворих колета, някакво слънце
с лъчи ме погали в зимния ден.
С трепет отворих кутията няма.
Етикетът със сълзи бе залепен.
Тя редила и мислила тайно за мен.
Тя подреждала мисли, сълзи и мечти,
а накрая, от силната обич на мама,
сълзи изпълниха мойте очи.
Мама за мене в живота е всичко!
Тя лекува с обич мойта душа.
Щом се мръкне, в съня си тя ме прегръща
и ме вика понякога с тайни писма.
Аз пораснал съм бързо, а моята майка
все си мисли, че още съм малко момче.
Тя живота на мен посвети си.
Аз пък нося я в мойто сърце.
Сигурно пак в мойта снимка се взира.
Пак в очите ми търси пламъка жив.
Снимката после тайно целува
И желае да бъда вечно щастлив.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados
Много ми хареса стиха ти. И като майка, и като дъщеря, и като жена изобщо, те поздравявам най-искрено!
Усмивки за теб!