13 ago 2009, 12:51

Mайчина съдба 

  Poesía » Otra
950 0 4

Тъжна съм понякога, не крия,

но бързо крия своите сълзи,

за теб отдалече се усмихвам

и усмивката ми пак блести.

Ти, мое малко човече,

което до вчера беше в мен,

сега ми носиш радост всеки ден.

Наричам теб мое щастие,

болка, радост и тъга.

С теб животът промени се,

с теб е буйна младостта.

Уж малко си човече,

а какви грижи ми създаваш,

уж мое си детенце,

а преоткривам с тебе детската си душа.

Обичам как се будиш нощем

и търсиш майчината ми нежност и топлина.

Детенце мое, тъй пухкаво и нежно,

как ме караш да се смея и да плача, но от радост.

Ти откри ми чувства за мен непознати,

с прости думи - майчина съдба!

© Валиша Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??