Mайчина съдба
Тъжна съм понякога, не крия,
но бързо крия своите сълзи,
за теб отдалече се усмихвам
и усмивката ми пак блести.
Ти, мое малко човече,
което до вчера беше в мен,
сега ми носиш радост всеки ден.
Наричам теб мое щастие,
болка, радост и тъга.
С теб животът промени се,
с теб е буйна младостта.
Уж малко си човече,
а какви грижи ми създаваш,
уж мое си детенце,
а преоткривам с тебе детската си душа.
Обичам как се будиш нощем
и търсиш майчината ми нежност и топлина.
Детенце мое, тъй пухкаво и нежно,
как ме караш да се смея и да плача, но от радост.
Ти откри ми чувства за мен непознати,
с прости думи - майчина съдба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валиша Все права защищены
Топли майчини чувстава!Поздравче!
