Намери я, сине –
сред хиляди жени.
Тя е в твоите очи –
нежна, красива богиня.
От далечно царство дошла
в твойта топла постеля.
С дъх на цветя –
обич за теб изпрела.
Ти до нея бъди
в най-трудните дни.
Цвете е. Погали я.
Една мъжка ръка
понякога стига.
Две-три мили слова
и изправя гордо глава.
Твоя е вече жена.
Една сбъдната наша мечта!
Колко много слънца!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados