В сивата улѝца на квартала пуст

забързана вървях, намръщена на вятъра,

и сърдех се на Лондона, студен, злоуст -

ужким бързам, а е все забавен кадъра.

Тогава, иззад ъгъла по тежките павета

виждам: тича майка след дете със смях.

Улисани в игра по прашните пътеки,

да ги погледам малко се поспрях.

Ей, че хубаво ми стана

тази сцена щом съзрях!

И забравих Лондона, и радост ме обхвана,

чак напуши ме на силен смях.

Как ли мама над дете с любов е бдяла!

От сив пристана ми на светъл този ден.

И тогава, със усмивка вяла

усладни ми се за миг деня солен.

Заваля. И виждам мама как притиска

главица детска под дъжда студен.

Ах, така ми се прииска

майчина милувка и на мен...

26.04.2020 А.М.