Apr 27, 2020, 7:54 AM

Майчино

1.4K 0 0

 В сивата улѝца на квартала пуст

забързана вървях, намръщена на вятъра,

и сърдех се на Лондона, студен, злоуст -

ужким бързам, а е все забавен кадъра.

 

Тогава, иззад ъгъла по тежките павета

виждам: тича майка след дете със смях.

Улисани в игра по прашните пътеки,

да ги погледам малко се поспрях.

 

Ей, че хубаво ми стана

тази сцена щом съзрях!

И забравих Лондона, и радост ме обхвана,

чак напуши ме на силен смях.

 

Как ли мама над дете с любов е бдяла!

От сив пристана ми на светъл този ден.

И тогава, със усмивка вяла

усладни ми се за миг деня солен.

 

Заваля. И виждам мама как притиска

главица детска под дъжда студен.

Ах, така ми се прииска

майчина милувка и на мен...

 

26.04.2020 А.М.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...