В сивата улѝца на квартала пуст
забързана вървях, намръщена на вятъра,
и сърдех се на Лондона, студен, злоуст -
ужким бързам, а е все забавен кадъра.
Тогава, иззад ъгъла по тежките павета
виждам: тича майка след дете със смях.
Улисани в игра по прашните пътеки,
да ги погледам малко се поспрях.
Ей, че хубаво ми стана
тази сцена щом съзрях!
И забравих Лондона, и радост ме обхвана,
чак напуши ме на силен смях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up