27 апр. 2020 г., 07:54

Майчино

1.4K 0 0

 В сивата улѝца на квартала пуст

забързана вървях, намръщена на вятъра,

и сърдех се на Лондона, студен, злоуст -

ужким бързам, а е все забавен кадъра.

 

Тогава, иззад ъгъла по тежките павета

виждам: тича майка след дете със смях.

Улисани в игра по прашните пътеки,

да ги погледам малко се поспрях.

 

Ей, че хубаво ми стана

тази сцена щом съзрях!

И забравих Лондона, и радост ме обхвана,

чак напуши ме на силен смях.

 

Как ли мама над дете с любов е бдяла!

От сив пристана ми на светъл този ден.

И тогава, със усмивка вяла

усладни ми се за миг деня солен.

 

Заваля. И виждам мама как притиска

главица детска под дъжда студен.

Ах, така ми се прииска

майчина милувка и на мен...

 

26.04.2020 А.М.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...