Майчино сърце

                                                 Не виждат ли образ очите,

                                                 доказано е със години,

                                                 времето заличава чертите,

                                                 заглъхват любимите думи.

                                                 Към тоя спомен блед,

                                                 останал надалече,

                                                 всяко сърце обгръща го лед,

                                                 не изпитва нужда вече.

                                                 Само майчиното остава

                                                 да чака присвито от мъка

                                                 и постоянно да се надява,

                                                 че на вратата ще се почука.