Само едно е сърцето в света,
което за теб да го боли.
И сутрин, и вечер, дори през нощта,
майката няма как да заспи.

С болка ни ражда, но с много надежда,
постила по пътя ни цветен килим.
Тихо, без глас, но тайно поглежда,
посочва ни дните, в които грешим.

А често към нея сме неблагодарни,
сърдим се, викаме, или крещим.
И думи измислени, високопарни,
в сърцето на майката, някак редим.

И щом я загубим, така като мен,
без майчина обич, опора, ръка.
Тогава я искаме всеки наш ден,
пусто, навеждаме тихо глава.

Само едно е сърцето в света,
което за теб да го боли.
Докато можеш, подай й ръка,
докато диша, до нея върви.

Явор Перфанов
22.08.2019 г.
Г.Оряховица