Само едно е сърцето в света,
което за теб да го боли.
И сутрин, и вечер, дори през нощта,
майката няма как да заспи.
С болка ни ражда, но с много надежда,
постила по пътя ни цветен килим.
Тихо, без глас, но тайно поглежда,
посочва ни дните, в които грешим.
А често към нея сме неблагодарни,
сърдим се, викаме, или крещим.
И думи измислени, високопарни,
в сърцето на майката, някак редим. ...