23 авг. 2019 г., 09:19

Майчино сърце

583 1 0

Само едно е сърцето в света,
което за теб да го боли.
И сутрин, и вечер, дори през нощта,
майката няма как да заспи.

С болка ни ражда, но с много надежда,
постила по пътя ни цветен килим.
Тихо, без глас, но тайно поглежда,
посочва ни дните, в които грешим.

А често към нея сме неблагодарни,
сърдим се, викаме, или крещим.
И думи измислени, високопарни,
в сърцето на майката, някак редим.

И щом я загубим, така като мен,
без майчина обич, опора, ръка.
Тогава я искаме всеки наш ден,
пусто, навеждаме тихо глава.

Само едно е сърцето в света,
което за теб да го боли.
Докато можеш, подай й ръка,
докато диша, до нея върви.

Явор Перфанов
22.08.2019 г.
Г.Оряховица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...