Уморена след тежкия ден,
тя се връща отново във къщи
и започва да чисти след мен,
който вечно за нещо се мръщи.
После бързо ще сготви храна,
ще ме пита защо съм ядосан,
а пък аз ще ù се разкрещя,
че светът ми не е захаросан.
Тя ще смъкне смутено глава,
ще забрави какво съм ù казал,
а пък аз ще почувствам тъга,
че невинния пак съм наказал.
Уморена след тежкия ден,
тя ще седне край мен изтощено
и ще вярва отново във мен,
даже и със сърце наранено.
© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados
Не мери тя умората с аршин.
На хокането чувства не предава,
когато е от любимия ѝ син!
Много ми хареса! Поздрави!