Уморена след тежкия ден,
тя се връща отново във къщи
и започва да чисти след мен,
който вечно за нещо се мръщи.
После бързо ще сготви храна,
ще ме пита защо съм ядосан,
а пък аз ще ù се разкрещя,
че светът ми не е захаросан.
Тя ще смъкне смутено глава,
ще забрави какво съм ù казал,
а пък аз ще почувствам тъга,
че невинния пак съм наказал.
Уморена след тежкия ден,
тя ще седне край мен изтощено
и ще вярва отново във мен,
даже и със сърце наранено.
© Веселин Веселинов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
