23 jul 2014, 0:08

Майка 

  Poesía
484 0 5

Не може майчицата, това е невъзможно,

да я замести даже приказна любима!

Друго е и твърде сложно,

както сложна е и простичката рима.

 

Да се усети трябва, да се изживее,

да те прониже оня, острият кинжал,

сълзи да рукнат, сърчице да прималее,

да ти се ще изобщо да не си  живял.

 

И нейде във сърцето ти, Тя, там, мила,

там нейде, сгушена и мъничка седи,

далеч от всичко, сякаш се е скрила,

и масата пак с прибори реди...

 

И чака пак да дойдат скъпи гости,

снахите, внучетата, и големите деца,

сред пълнен с орехи шаран без кости,

и цяла купа боядисани яйца..

 

И не е вярно , че е само спомен вече,

но жива е, в сърцата им живее,

обичаща, обичана, със нейното елече,

застанала е на вратата и се смее..

© Лебовски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??