Майка
Не може майчицата, това е невъзможно,
да я замести даже приказна любима!
Друго е и твърде сложно,
както сложна е и простичката рима.
Да се усети трябва, да се изживее,
да те прониже оня, острият кинжал,
сълзи да рукнат, сърчице да прималее,
да ти се ще изобщо да не си живял.
И нейде във сърцето ти, Тя, там, мила,
там нейде, сгушена и мъничка седи,
далеч от всичко, сякаш се е скрила,
и масата пак с прибори реди...
И чака пак да дойдат скъпи гости,
снахите, внучетата, и големите деца,
сред пълнен с орехи шаран без кости,
и цяла купа боядисани яйца..
И не е вярно , че е само спомен вече,
но жива е, в сърцата им живее,
обичаща, обичана, със нейното елече,
застанала е на вратата и се смее..
© Лебовски All rights reserved.
