Майка

2 feb 2024, 11:44

Poesía » Otra

157 0 0

Отвсякъде настъпваха чакалите.

Надеждата разкъсваха с очи.

Тя мяташе се в дивото реалити,

детето си невинно да спаси...

Лятото дойде и от гнездото

тя изхвърли своите чеда.

Че знае тя на прага на живота,

да се научат трябва да летят...

Тъй майката най-силно защитава

тя рожбите си винаги от злото.

Понякога раздялата остава

пътеката най-пряка към доброто.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.