2 февр. 2024 г., 11:44

Майка 

  Поэзия » Другая
158 0 0

Отвсякъде настъпваха чакалите.

Надеждата разкъсваха с очи.

Тя мяташе се в дивото реалити,

детето си невинно да спаси...

 

Лятото дойде и от гнездото

тя изхвърли своите чеда.

Че знае тя на прага на живота,

да се научат трябва да летят...

 

Тъй майката най-силно защитава 

тя рожбите си винаги от злото.

Понякога раздялата остава

пътеката най-пряка към доброто.

© Таня Гулериа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??