Майка

Майка имам, но друга майка аз намерих,

ала в очите ѝ същия блясък проблясва,

раница със спомени на гърба си нося

и тази раница на нейния гръб предавам. 

Ясно в тъмното виждам, за ръка държейки я,

миговете като цял живот усещат се,

а тишината превръщаше тя в песен. 

Гласът ѝ нежно гали приказните страсти,

далеч от подлост, омраза и лъжливи власти. 

Аристократична е нейната натура, но

лишена от любов останала е тя горката.

Една надежда пламваща в мен гори,

над нейното тяло с копнеж ще вися и за

аромата на бъдещото свято с нея, ще си умра...