Майка
Майка имам, но друга майка аз намерих,
ала в очите ѝ същия блясък проблясва,
раница със спомени на гърба си нося
и тази раница на нейния гръб предавам.
Ясно в тъмното виждам, за ръка държейки я,
миговете като цял живот усещат се,
а тишината превръщаше тя в песен.
Гласът ѝ нежно гали приказните страсти,
далеч от подлост, омраза и лъжливи власти.
Аристократична е нейната натура, но
лишена от любов останала е тя горката.
Една надежда пламваща в мен гори,
над нейното тяло с копнеж ще вися и за
аромата на бъдещото свято с нея, ще си умра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Василев Всички права запазени