18.03.2025 г., 17:24

Майка

441 1 0

Майка имам, но друга майка аз намерих,

ала в очите ѝ същия блясък проблясва,

раница със спомени на гърба си нося

и тази раница на нейния гръб предавам. 

Ясно в тъмното виждам, за ръка държейки я,

миговете като цял живот усещат се,

а тишината превръщаше тя в песен. 

Гласът ѝ нежно гали приказните страсти,

далеч от подлост, омраза и лъжливи власти. 

Аристократична е нейната натура, но

лишена от любов останала е тя горката.

Една надежда пламваща в мен гори,

над нейното тяло с копнеж ще вися и за

аромата на бъдещото свято с нея, ще си умра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...