Майка имам, но друга майка аз намерих,
ала в очите ѝ същия блясък проблясва,
раница със спомени на гърба си нося
и тази раница на нейния гръб предавам.
Ясно в тъмното виждам, за ръка държейки я,
миговете като цял живот усещат се,
а тишината превръщаше тя в песен.
Гласът ѝ нежно гали приказните страсти,
далеч от подлост, омраза и лъжливи власти.
Аристократична е нейната натура, но
лишена от любов останала е тя горката.
Една надежда пламваща в мен гори, ...