3 abr 2008, 10:04

Майка

  Poesía » Otra
1.3K 0 25

 

на майка ми, която обичам с цялата си душа, с преклонение

 

Ръката и е като птица бяла,

все пърха с ласкави криле,

дори да е до болка отмаляла,

ще те погали с топлите ръце.

 

Ще те прегърне и ще се усмихне

и ще те приласкае със любов,

така че болката във теб да стихне,

да се почувстваш като нов.

 

Ще ти отнеме цялата умора,

ще те изслуша , ще те разбере,

за теб на всичко е готова,

защото ти си нейното дете.

 

А после може да се срине

и от умора тихо да заспи,

но рано сутрин ще се вдигне

да те събуди, да ти пожелай успех.

 

И все над теб ще бди като орлица,

ще те обгрижва в радост и тъга,

защото Бог така я е орисал,

да бъде твоята закрилница добра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тези вечни светици- майките!Прекрасно си го написала!
  • Поздрави!Хубаво е да имаш майчица-най-хубавото нещо на земята!Пази я,мила защото е свята!Аз загубих завинаги моята преди 10 мес и страшно боли!...Пази я!С поздрав от морето Райна
  • Поклон пред Майките-Светици!!! Прекрасен стих, Гени!!!
  • Генка, поздравявам те!!!
    Повече няма да чета тази вечер - този стих ще прегърна и така ще се събудя сутринта.
    Благодаря ти, мила!!!
  • Майката е най-прекрасният човек на света, добрата и всеотдайна майка! Моля се и аз да бъда такава за децата си! Да ме запомнят в толкова нежни багри, в каквито ти рисуваш твоята майка.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...