5 ene 2008, 14:14

Майки 

  Poesía
583 1 5
 

МАЙКИ

 

Вечно с поглед търсите някого

с натъжени очи под своите забрадки.

Вие бяхте и млади, бяхте и майки,

лицата ви бяха някога гладки.

 

Със живота вие общувахте честно.

С много мъки отгледахте своите деца.

Не ги съдете! Те си носят кръста.

При тях ще дойде също старостта.

 

Живота си на тях сте посветили,

дарили сте ги с обич и подслон.

А днес, като длъжници, вие

очаквате ги в старческия дом.

 

Във този дом една съдба ви води.

Тук всеки залък хляб горчи.

Добрият доктор ли е ваша рожба?

Децата ви защо  не са  добри?

 

Сънят ви - нека бъде сън спокоен.

След този сън ви пожелавам аз:

Когато съмне и очи отворите,

децата ви да бъдат пак до вас.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??