5 ene 2008, 14:14

Майки

  Poesía
695 1 5
 

МАЙКИ

 

Вечно с поглед търсите някого

с натъжени очи под своите забрадки.

Вие бяхте и млади, бяхте и майки,

лицата ви бяха някога гладки.

 

Със живота вие общувахте честно.

С много мъки отгледахте своите деца.

Не ги съдете! Те си носят кръста.

При тях ще дойде също старостта.

 

Живота си на тях сте посветили,

дарили сте ги с обич и подслон.

А днес, като длъжници, вие

очаквате ги в старческия дом.

 

Във този дом една съдба ви води.

Тук всеки залък хляб горчи.

Добрият доктор ли е ваша рожба?

Децата ви защо  не са  добри?

 

Сънят ви - нека бъде сън спокоен.

След този сън ви пожелавам аз:

Когато съмне и очи отворите,

децата ви да бъдат пак до вас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...