Майки
МАЙКИ
Вечно с поглед търсите някого
с натъжени очи под своите забрадки.
Вие бяхте и млади, бяхте и майки,
лицата ви бяха някога гладки.
Със живота вие общувахте честно.
С много мъки отгледахте своите деца.
Не ги съдете! Те си носят кръста.
При тях ще дойде също старостта.
Живота си на тях сте посветили,
дарили сте ги с обич и подслон.
А днес, като длъжници, вие
очаквате ги в старческия дом.
Във този дом една съдба ви води.
Тук всеки залък хляб горчи.
Добрият доктор ли е ваша рожба?
Децата ви защо не са добри?
Сънят ви - нека бъде сън спокоен.
След този сън ви пожелавам аз:
Когато съмне и очи отворите,
децата ви да бъдат пак до вас.
© Иван Иванов All rights reserved.
