Jan 5, 2008, 2:14 PM

Майки 

  Poetry
582 1 5
 

МАЙКИ

 

Вечно с поглед търсите някого

с натъжени очи под своите забрадки.

Вие бяхте и млади, бяхте и майки,

лицата ви бяха някога гладки.

 

Със живота вие общувахте честно.

С много мъки отгледахте своите деца.

Не ги съдете! Те си носят кръста.

При тях ще дойде също старостта.

 

Живота си на тях сте посветили,

дарили сте ги с обич и подслон.

А днес, като длъжници, вие

очаквате ги в старческия дом.

 

Във този дом една съдба ви води.

Тук всеки залък хляб горчи.

Добрият доктор ли е ваша рожба?

Децата ви защо  не са  добри?

 

Сънят ви - нека бъде сън спокоен.

След този сън ви пожелавам аз:

Когато съмне и очи отворите,

децата ви да бъдат пак до вас.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??