tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
31 mar 2014, 0:24

Майките самотници 

  Poesía » Otra
642 1 4

Майките самотници... сме болка,
пропила се дълбоко в същността.
Тя пареща е, сгърчена е топка,
просмукана от мъка и тъга.
Пулсираща едва, едва вселена,
живяла някога във древността,
сега е спомен. Тихо спотаена
надеждица за слънчева зора.
Когато пак ще се роди усмивка.
Кошмарът ще превърне в светлина.
Смъртта ще спре ехидно да се киска,
изтръгнала жестоката вина.
Във вяра се превръща всяка мисъл,
поела път към рожбите сега,
че Бог е справедлив, и е орисал
след век дори да срещнем милостта.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??