Майките самотници... сме болка,
пропила се дълбоко в същността.
Тя пареща е, сгърчена е топка,
просмукана от мъка и тъга.
Пулсираща едва, едва вселена,
живяла някога във древността,
сега е спомен. Тихо спотаена
надеждица за слънчева зора.
Когато пак ще се роди усмивка.
Кошмарът ще превърне в светлина.
Смъртта ще спре ехидно да се киска,
изтръгнала жестоката вина. ...