tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
31.03.2014 г., 0:24 ч.

Майките самотници 

  Поезия » Друга
643 1 4

Майките самотници... сме болка,
пропила се дълбоко в същността.
Тя пареща е, сгърчена е топка,
просмукана от мъка и тъга.
Пулсираща едва, едва вселена,
живяла някога във древността,
сега е спомен. Тихо спотаена
надеждица за слънчева зора.
Когато пак ще се роди усмивка.
Кошмарът ще превърне в светлина.
Смъртта ще спре ехидно да се киска,
изтръгнала жестоката вина.
Във вяра се превръща всяка мисъл,
поела път към рожбите сега,
че Бог е справедлив, и е орисал
след век дори да срещнем милостта.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??