31 mar 2009, 0:05

Маймунка в зоопарка

1.6K 0 11

Каква съм щура! Вижте всички -
люлея се от клон на клон!
Подсвирквам весело на птичките
и чакам си поредния бонбон.

Щастливите дечица ми се радват
и дават ми бананчета да ям,
за другите маймунки ми разказват,
за джунглата, която аз не знам.

През мрежата провират се ръчички,
малчуган бонбонки пак е дал,
блестят игриви две очички,
май Слънчо в тях е заиграл.

Светът е толкоз хубав и различен,
до клетката щом тичат пак деца,
денят ми няма да е тъй безличен
със техните усмивчици-слънца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Татянка и Милена!И аз за малката ги пиша, и тя е щастлива.
    Вълчо, благодаря ти за коментара!
    Поздрави и прегръдки........!!!
  • много весел стих, Валка!
    поздрави!!!
  • Страхотно стихче, комплименти Валка! Довечера ще го чета на внучката ми,като се чуем в скайпа. Прегръдка от мен и чакам нови поетични радости от теб!
  • Благодаря ви момичета,радвам се, че предизвиках слънчевите ви усмивки!Така пролетта е още по очарователна.
    Петинко, непременно!Вече е време!Може и да му пийнем по едно кафе
  • Красив и весел стих! И времето е чудно! Обади се на Петя...среща при орангутана. Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...