19 abr 2017, 11:24  

Маймунски хитрини

1.1K 2 4

 

           

Маймунски хитрини

 

Седнала на клон Маймунка

с малка розова муцунка.

Весело върти очи,

нови хитрини крои.

 

Ето че със плаха стъпка

зебра пъстра се промъква.

-Хей, дочух, че си била

ти по бърза от стрела.

Можеш да се обзаложиш,

че пред мен ще се изложиш.

 

Зебрата потропва нервно

-Бягането е полезно,

а заяждането вредно.

Но за твое назидание

ще направим състезание.

               

Рипва Зебрата с копита.

Като вятър тя политва,

а Маймунката в захлас

смее се със пълен глас.

 

Там зад храститите е скрит,

с клони сухи е покрит

Капан за диви зверове,

и Зебрата е там до две.

 

-Бягай бързо ти, Маймунке.

Помощ доведи, муцунке.

Царя питай за съвет,

че от нас е той най-вещ.

 

Ето че след час в гората,

всички тука се събраха.

Подредени във редици

Зверове, Влечуги, Птици.

 

Зебрата виси в капана,

без надежда тя остана.

Цъка със език Мецана,

вдига рамене Лисана,

реве яростно Лъвът,

няма изход този път.

 

Само малката маймунка

криви весело муцунка.

Бързо горе се покачва,

колко сръчна е показва.

С остри нокти, бели зъбки

в мрежата тя прави бръмки.

 

Зебрата освобождава.

Гордо себе си предтавя:

-Ето аз съм най-кадърна,

най-съм сръчна и разумна.

Нямам равна аз в гората.

Мен полага се награда.

 

Ревна с силен рев Лъвът:

-Аз съм тук и днес редът.

Ти виновна си, маймунке,

лоша палава муцунке.

Не награда, а тояга

теб, Маймунке, се полага.

 

Който другите подвежда,

Сам на себе си наврежда

   .

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Dena Spyrou Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...