19 апр. 2017 г., 11:24  

Маймунски хитрини

1.1K 2 4

 

           

Маймунски хитрини

 

Седнала на клон Маймунка

с малка розова муцунка.

Весело върти очи,

нови хитрини крои.

 

Ето че със плаха стъпка

зебра пъстра се промъква.

-Хей, дочух, че си била

ти по бърза от стрела.

Можеш да се обзаложиш,

че пред мен ще се изложиш.

 

Зебрата потропва нервно

-Бягането е полезно,

а заяждането вредно.

Но за твое назидание

ще направим състезание.

               

Рипва Зебрата с копита.

Като вятър тя политва,

а Маймунката в захлас

смее се със пълен глас.

 

Там зад храститите е скрит,

с клони сухи е покрит

Капан за диви зверове,

и Зебрата е там до две.

 

-Бягай бързо ти, Маймунке.

Помощ доведи, муцунке.

Царя питай за съвет,

че от нас е той най-вещ.

 

Ето че след час в гората,

всички тука се събраха.

Подредени във редици

Зверове, Влечуги, Птици.

 

Зебрата виси в капана,

без надежда тя остана.

Цъка със език Мецана,

вдига рамене Лисана,

реве яростно Лъвът,

няма изход този път.

 

Само малката маймунка

криви весело муцунка.

Бързо горе се покачва,

колко сръчна е показва.

С остри нокти, бели зъбки

в мрежата тя прави бръмки.

 

Зебрата освобождава.

Гордо себе си предтавя:

-Ето аз съм най-кадърна,

най-съм сръчна и разумна.

Нямам равна аз в гората.

Мен полага се награда.

 

Ревна с силен рев Лъвът:

-Аз съм тук и днес редът.

Ти виновна си, маймунке,

лоша палава муцунке.

Не награда, а тояга

теб, Маймунке, се полага.

 

Който другите подвежда,

Сам на себе си наврежда

   .

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Dena Spyrou Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...