19.04.2017 г., 11:24  

Маймунски хитрини

1.1K 2 4

 

           

Маймунски хитрини

 

Седнала на клон Маймунка

с малка розова муцунка.

Весело върти очи,

нови хитрини крои.

 

Ето че със плаха стъпка

зебра пъстра се промъква.

-Хей, дочух, че си била

ти по бърза от стрела.

Можеш да се обзаложиш,

че пред мен ще се изложиш.

 

Зебрата потропва нервно

-Бягането е полезно,

а заяждането вредно.

Но за твое назидание

ще направим състезание.

               

Рипва Зебрата с копита.

Като вятър тя политва,

а Маймунката в захлас

смее се със пълен глас.

 

Там зад храститите е скрит,

с клони сухи е покрит

Капан за диви зверове,

и Зебрата е там до две.

 

-Бягай бързо ти, Маймунке.

Помощ доведи, муцунке.

Царя питай за съвет,

че от нас е той най-вещ.

 

Ето че след час в гората,

всички тука се събраха.

Подредени във редици

Зверове, Влечуги, Птици.

 

Зебрата виси в капана,

без надежда тя остана.

Цъка със език Мецана,

вдига рамене Лисана,

реве яростно Лъвът,

няма изход този път.

 

Само малката маймунка

криви весело муцунка.

Бързо горе се покачва,

колко сръчна е показва.

С остри нокти, бели зъбки

в мрежата тя прави бръмки.

 

Зебрата освобождава.

Гордо себе си предтавя:

-Ето аз съм най-кадърна,

най-съм сръчна и разумна.

Нямам равна аз в гората.

Мен полага се награда.

 

Ревна с силен рев Лъвът:

-Аз съм тук и днес редът.

Ти виновна си, маймунке,

лоша палава муцунке.

Не награда, а тояга

теб, Маймунке, се полага.

 

Който другите подвежда,

Сам на себе си наврежда

   .

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Dena Spyrou Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...