19.04.2017 г., 11:24  

Маймунски хитрини

1.1K 2 4

 

           

Маймунски хитрини

 

Седнала на клон Маймунка

с малка розова муцунка.

Весело върти очи,

нови хитрини крои.

 

Ето че със плаха стъпка

зебра пъстра се промъква.

-Хей, дочух, че си била

ти по бърза от стрела.

Можеш да се обзаложиш,

че пред мен ще се изложиш.

 

Зебрата потропва нервно

-Бягането е полезно,

а заяждането вредно.

Но за твое назидание

ще направим състезание.

               

Рипва Зебрата с копита.

Като вятър тя политва,

а Маймунката в захлас

смее се със пълен глас.

 

Там зад храститите е скрит,

с клони сухи е покрит

Капан за диви зверове,

и Зебрата е там до две.

 

-Бягай бързо ти, Маймунке.

Помощ доведи, муцунке.

Царя питай за съвет,

че от нас е той най-вещ.

 

Ето че след час в гората,

всички тука се събраха.

Подредени във редици

Зверове, Влечуги, Птици.

 

Зебрата виси в капана,

без надежда тя остана.

Цъка със език Мецана,

вдига рамене Лисана,

реве яростно Лъвът,

няма изход този път.

 

Само малката маймунка

криви весело муцунка.

Бързо горе се покачва,

колко сръчна е показва.

С остри нокти, бели зъбки

в мрежата тя прави бръмки.

 

Зебрата освобождава.

Гордо себе си предтавя:

-Ето аз съм най-кадърна,

най-съм сръчна и разумна.

Нямам равна аз в гората.

Мен полага се награда.

 

Ревна с силен рев Лъвът:

-Аз съм тук и днес редът.

Ти виновна си, маймунке,

лоша палава муцунке.

Не награда, а тояга

теб, Маймунке, се полага.

 

Който другите подвежда,

Сам на себе си наврежда

   .

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Dena Spyrou Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...