Майско море
Майско море
Разцъфна слънчевата роза.
Окъпа в злато древните вълни,
в които май безумно гол се къпеше
и с многоцветие брега покри.
Но аз съм зима, стенеща от болка,
но аз съм път, от сълзи сътворен,
заглъхващ в залеза на твоето сбогуване,
в пелиновия спомен, бликащ в мен.
... Пак беше май и бяхме две хлапета,
от влюбени ръце оплели люлка,
деца на пролетта и на морето -
в невинността неказана и утринна
дъха на бриза уловили.
На пясъка под сипкавите ласки,
край снежните воали на вълните
ний като гларуси безпаметно погубени
от любовта - вървяхме към мечтите.
Сега съм мачта, скършена от вятъра,
и кораба изгубен сред мъглите,
но ти ще бъдеш сушата, която
през някой май отново ще открия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диана Кънева Todos los derechos reservados
