3 may 2010, 0:31

Майско море 

  Poesía » De amor
705 0 10

Майско  море

 

 

Разцъфна  слънчевата  роза.

Окъпа в злато древните вълни,

в които май безумно гол се къпеше

и с многоцветие брега покри.

Но аз съм зима, стенеща от болка,

но аз съм път, от сълзи сътворен,

заглъхващ в залеза на твоето сбогуване,

в  пелиновия спомен,  бликащ в мен.

... Пак беше май и бяхме две хлапета,

от влюбени ръце оплели люлка,

деца на пролетта и на морето -

в  невинността неказана и утринна

дъха на бриза уловили.

На пясъка под сипкавите ласки,

край снежните воали на вълните

ний като гларуси безпаметно погубени

от любовта - вървяхме към мечтите.

Сега съм мачта, скършена от вятъра,

и кораба изгубен сред мъглите,

но ти ще бъдеш сушата, която

през някой май отново ще открия.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??