Майско море
Майско море
Разцъфна слънчевата роза.
Окъпа в злато древните вълни,
в които май безумно гол се къпеше
и с многоцветие брега покри.
Но аз съм зима, стенеща от болка,
но аз съм път, от сълзи сътворен,
заглъхващ в залеза на твоето сбогуване,
в пелиновия спомен, бликащ в мен.
... Пак беше май и бяхме две хлапета,
от влюбени ръце оплели люлка,
деца на пролетта и на морето -
в невинността неказана и утринна
дъха на бриза уловили.
На пясъка под сипкавите ласки,
край снежните воали на вълните
ний като гларуси безпаметно погубени
от любовта - вървяхме към мечтите.
Сега съм мачта, скършена от вятъра,
и кораба изгубен сред мъглите,
но ти ще бъдеш сушата, която
през някой май отново ще открия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
